Големият въпрос за сделката за 500 млн. евро за Мбапе

Само преди няколко седмици много фунционери се радваха на въвеждането на нов регулаторен инструмент във футбола, който има за цел да ограничи поне отчасти икономическата лудост в тази индустрия. От 1 юни т.нар. правила за финансова устойчивост ще заменят старите правила за финансов феърплей. Германската футболна лига (DFL) заяви, че е „оказала положително влияние върху правилата в решаващи моменти в интерес на германския - а от наша гледна точка и на европейския - професионален футбол", когато новото законодателство е било прието през април.

Главният изпълнителен директор на Байерн Мюнхен Оливер Кан обяснява, че „заплатите и трансферните суми ще бъдат леко ограничени". На този фон фактът, че Килиан Мбапе сега получава повече пари от един клуб, отколкото който и да е играч преди, за това, че остава в своя отбор Пари Сен Жермен, изглежда като звучна контрареклама на онези сили, които отхвърлят всички ограничения на икономическата конкуренция във футбола.

23-годишният нападател ще получи 300 млн. евро на ръка, бонуси за милиони и чиста заплата от 50 млн. евро на сезон в продължение на три години. Така се оказва, че собствениците на клуба от Катар ще похарчат повече от половин милиард евро за французина, когото смятат за най-добрия играч в света.

Някогашните смешни 222 млн. евро, които получи Барселона през 2017 г. за бразилеца Неймар от същия източник, изведнъж изглеждат само наполовина толкова луди, а футболният свят се пита: Как е възможно това, след като напоследък все по-силно се чуват призиви лудостта да бъде прекратена? Пред FAZ спортният адвокат Мартин Щопер излиза с ясна присъда: „Ако сумите, които се споменават навсякъде, са верни, то това не може да стане според правилата. Точка!“.

Той казва, че както в стария, така и в новия правилник за финансовата устойчивост има т.нар. параграф за справедливата стойност, който гласи, че парите, които постъпват в клуба, трябва да бъдат обвързани с подходяща еквивалентна стойност. Например при спонсорство на екипите. Щопер не е единственият, който недоумява как парижани ще обяснят увеличението на парите и ще избегнат санкциите, тъй като никоя държава, шейх или фонд нямат право просто да инжектират няколкостотин милиона евро.

Понастоящем един спонсор може да компенсира дефицити в размер на 30 млн. евро за три години, а от юни тази сума се удвоява до 60 млн. евро. Сделката за Мбапе не може да бъде финансирана с тази сума. „Това е забранено според правилата за финансов феърплей и правилата за финансова устойчивост", казва Щопер.

Емоциите се разпалват до такава степен, че и Александър Чеферин се чувства принуден да направи изявление, но без да успее да се противопостави на всеобщото учудване. В интервю за BBC президентът на УЕФА казва, че „правилата за финансов феърплей са доста строги", и обявява малко неопределено: „Всеки, който спазва нашите правила, е добре дошъл да участва в нашите състезания. От друга страна, всеки, който не спазва правилата, няма да бъде там“. На пръв поглед тези думи звучат като заплаха за шефа на парижкия клуб Насер Ал-Хелаифи, чиито пари текат безконтролно от Доха към Сена, но вероятно думите на Чеферин са насочени най-вече към ужасените испанци.

Защото те се възмутиха, след като планът им да доведат Мбапе в Реал Мадрид и да го превърнат в новото лице на местната лига се провали. В изявлението на лигата се казва, че е „скандално", че клуб като ПСЖ, който многократно е реализирал загуби в размер на трицифрени милиони евро, може да похарчи толкова много пари за един-единствен играч. Според оценката на испанците Реал Мадрид е можел да си позволи Мбапе след периода на икономии.

Въпреки това Грегор Райтер, адвокат, специализиран в областта на спортното право, не смята, че парижани имат основание да се опасяват от тежки наказания. В крайна сметка сделката е сключена точно навреме преди влизането в сила на реформираните разпоредби. „Това, което е наистина ново в системата за финансова устойчивост, е начинът, по който могат да се налагат санкции", казва Райтер.

„Ако аз бях начело на ПСЖ, щях да действам по същия начин и да обявя удължаването на договора преди въвеждането на новите правила. Защото настоящите правила за финансов феърплей са нестабилни и вероятността УЕФА да се намеси отново въз основа на старите правила е сравнително малка". Особено като се има предвид, че Ал-Хелаифи, като ръководител на клубната асоциация ECA и член на ръководството на УЕФА, е един от най-влиятелните хора в европейския футбол.

От години критиците се оплакват, че този човек е „лисица в кокошарника“ и че държавни спонсори като Катар в Париж, емирство Абу Даби в Манчестър Сити или Саудитска Арабия в Нюкасъл Юнайтед вредят на конкуренцията.

Междувременно Чеферин е отегчен от подобни възражения. "Уморен съм от безпочвени обвинения", казва той.
Независимо дали даден клуб е собственост на инвеститор от САЩ, Англия или държава, ситуацията е „една и съща". По този начин шефът на УЕФА пренебрегва една тенденция, която изглежда се потвърждава това лято: когато най-вълнуващите играчи на бъдещето като Ерлинг Хааланд или Мбапе са на пазара, дори световни клубни марки като Реал Мадрид все по-често остават без шанс.

Защото там решават „бизнесмените, чиито инвестиции се характеризират с икономически причини, а те искат възвръщаемост или изход", казва спортният адвокат Райтер. Ръководителите на суверенни фондове, които се грижат преди всичко за имиджа и увеличаването на важността на дадена държава, са много по-склонни да правят „по принцип икономически неразумни неща". Големият въпрос сега е дали това наистина е просто неразумност без сериозни последици, или УЕФА вече няма с лека ръка да проспива това, което за всички наблюдатели със здрав разум изглежда като явно нарушение на правилата.